Поради изключителната рядкост и уникалните свойства на този скъпоценен камък започнали да му се приписват магични свойства. В древния Изток се е смятало, че диамантите носят щастие, сила, успех в любовта; най-големите камъни, принадлежащи на владетелите, се разглеждали като залог за мощ и разцвет на държавите, които те управлявали. През средните векове в Европа съществувало поверие, че диамантът като най-твърдо вещество на Земята прави своя владетел мъжествен и затова военните го използвали за украшение на оръжието си. Диамантите се ценели високо, били достъпни само за богатите и не е чудно, че скоро се превърнали в привилегия на състоятелните класи. В Англия (до 1363 г.) и в Испания (до 1380 г.) например на простолюдието дори не се разрешавало да носи диаманти.
По-късно диамантът загубва славата си на магичен амулет и започва да играе ролята на твърда валута, показател и символ на богатство. Но само представителите на аристокрацията, а по-късно на едрата буржоазия са имали възможност да купуват и дори да колекционират брилянти. Известно е например, че френският крал Луи XIV по време на парадни приеми се появявал в облекло, украсено с брилянти на стойност 12 млн. франка.
Широка популярност получили диамантите и сред управниците на Русия. Тронът на Борис Годунов бил украсен с 876 елмаза. Особено модни били брилянтите при царуването на Екатерина II. Граф Орлов получил като подарък от императрицата костюм, украсен с брилянти на стойност 1 млн. рубли. Шапката на княз Потьомкин била толкова плътно покрита с диаманти, че поради голямото си тегло не можела да се носи. С диаманти се украсявали дрехи, обувки, бокали, оръжие, скиптри. Като украшение елмазите*не са загубили значението си и днес.
Диамантите се използват широко и при изготвяне на отличителни знаци. В Русия например за изключителни заслуги по време на Втората световна война редица големи руски пълководци са наградени с орден „Победа“. Орденът представлява рубинова звезда с лъчи от платина, обсипани с брилянти с обща маса 16 карата.
От края на XIX век диамантите придобиват нова роля – започват широко да се използват в производството. Днес е по-лесно да се назоват отраслите от промишлеността, в които не се използват диаманти, отколкото да се посочат всички сфери на приложението им. Някои съвременни отрасли са направо „родени“ от диамантите. Икономическият потенциал на най-развитите държави в значителна степен се определя от това, доколко в икономиката им се използват диаманти. Например, ако не се използват диаманти, промишленият потенциал на САЩ според оценката на западни експерти може да се намали 2 пъти.
И в наши дни диамантите предизвикват постоянен интерес. За учения това е уникално природно образувание, получено при грамадни налягания в глъбините на Земята, за бижутера – ненадминато украшение, за инженера – уникален работен инструмент.
Диамантът с право се смята за камък № 1 сред скъпоценните камъни и намира голяма приложение в бижутерията – например при изработката на годежни пръстени. В него сякаш е концентрирано всичко най-хубаво, което се цени в тях: голяма рядкост и изключително висока твърдост, силно пречупване на лъчите и голямо разсейване на светлината, ярък блясък и приказна игра на багрите. Това се обяснява с уникалните му физични свойства. Диамантът има знаменито минало, ярко настояще и блестящо бъдеще.